Огън и жупел е нашият Христо, както бе на терена години наред. И в същото време с ерудицията на спортна легенди на българския Футбол. Казват умният винаги ще излезе от положение, което мъдрият няма да допусне. Той е известен,заслужил умен и...мъдър.
Неговия жизнен път е за пример, защото е изпълнен с труд, доброта и емоции.
На 8 февруари 1966 година в Пловдив е роден великият български футболист Христо Стоичков. Човек, който с годините се превърна в синоним на непримиримост, хъс, човек който не признава друго освен първо място в начинанието което е поел.
На терена Ицо е имал и победи и загуби, но далеч повечето победи го направиха номер 1 у нас и в чужбина. Христо започва футболната си кариера в пловдивския Марица. Там изиграва едва 1 мач, след което преминава в Хеброс Харманли. След 32 мача и 14 гола Стоичков е забелязан и привлечен от софийския гранд ЦСКА. Точно при „червените” започва голямата приказка за българина по европейските и световни терени. Приказка, която донася във витрината на Ицо много трофеи, много фенове, но и много завист от страна най-вече на част от българския народ.
От 1985 до 1990 година Христо Стоичков прави феноменални мачове с фланелката с номер 8 в ЦСКА. Печели „Златната обувка” за голмайстор на Европа през сезон 1989-1990 с 38 гола в националния ни шампионат. Вкарва общо 81 гола за 119 мача, достига до полуфинал с ЦСКА в КНК – втория по сила футболен турнир в Европа тогава. На полуфиналите с Барселона Ицо вкарва 3-те гола в двата мача за „червените”. Въпреки отпадането от испанския колос ЦСКА получава страхотна за времето си оферта за трансфер на звездата си от 4.5 млн. $. В Барса вече нещата са на много по-голямо ниво – тренировъчно, ръководно, организационно... В Испания „Камата” прави впечатляващи сезони с червено-синята фланелка. Между 1990 и 1995 години Ицо вкарва 76 попадения във вратите на съперниците. През 1992-ра година Барселона се възкачва за първи път в историята си на европейския клубен връх със завоюване на Купата на Европейските Шампиони /сега Шампионска лига/. Страхотният сезон на Стоичков му носи „Сребърната топка” на Франс Футбол за играч номер 2 на годината.
Тимът му Барселона на треньора Йохан Кройф пък печели все повече и повече почитатели по цял свят и по това време е наричан „Дрийм Тим”. Заедно с Ромарио, Куман, Субисарета, Гуардиола и Амор Ицо е в най-силния тим в света и покорява върхове, като печели 5 титли на Испания, една Купа на краля, 4 Суперкупи на Испания. Вече суперзвезда, но закотвян все по-често на пейката Стоичков заминава от Барса в посока Парма през 1995-та година. Там сезонът не бе добър за Ицо който вкара едва 5 гола за италианския си тим. Завръщането му в Барса не е особено добро и в повечето срещи Христо влиза като резерва. Следва дългоочакваното завръщане в ЦСКА, което обаче не донася нови успехи за „червените” и бързо Стоичков се насочва към други континенти, като записва мачове с екипите на Ал Насър /Саудитска Арабия/, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед /САЩ/ и Кашива Рейсол /Япония/. Дори и в тези първенства „Камата” може да се похвали с куп отличия – КНК на Азия, Купа на Япония, Купа на САЩ. Големи постижения, но несравними с това което направи за българския национален отбор големия български футболист.
Христо Стоичков дебютира за националния ни тим през 1987 година. В кариерата си записва 83 мача с националната фланелка с номер 8 и вкарва 37 попадения. Най-големият успех с националния тим е 4-тото място и бронза от Световното първенство през 1994-та година. Стоичков отбеляза 6 гола на Мондиала, с което стана и голмайстор на първенството. По-късно Стоичков взе и най-престижната награда за футболист в света на футбола – „Златната топка” за най-добър играч през 1994-та. Моментите от Световното, които ще се помнят с участието на Ицо са десетки, емоцията която изпита всеки един българин в страхотните американски мачове ще топлят сърцата години наред. Участва и на Европейското първенство през 1996-та и 2 години по-късно на Мондиал’98 с България.
След приключване на състезателната си кариера Стоичков бе и треньор на националния ни тим, както и на елитния Селта Виго в Испания. .
Стоичков ври и кипи, явно той няма да се промени. А и не е нужно, защото точно такъв ще бъде запомнен футболист на България номер 1 досега – нахъсан, емоционален, понякога арогантен, с две думи - Христо Стоичков.
Честит рожден ден, Ице и само напред !
източник: http://sportown.blogspot.com/2011/02/45.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар